Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – МЕДИАТОР , подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Отношенията свързани с медиацията са уредени в приетия през 2004 година Закон за медиация и в Наредба №2 от 15.03.2007 година за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите и за процедурните и етични правила за поведение на медиатора.
За започване на процедура по медиация се подава предложение от едната или от двете страни по спора до медиатора, което съдържа: 1. имената на страните; 2. адрес, телефон, факс; 3. кратко описание на спора. /тук/
Медиацията протича в рамките на една или повече срещи. Срещите се насрочват след съгласуване с всяка от страните в удобно за тях време. Медиаторът информира страните за същността на медиацията и за нейните последици в началото на първата среща. Медиаторът изисква от страните да изразят своето съгласие за участие, след като се убеди, че те са разбрали същността и последиците от медиацията. Медиаторът създава благоприятна обстановка за свободно общуване на страните по спора с цел те да подобрят отношенията си и да постигнат споразумение като спазва следните етични правила:
1.Медиаторът осигурява условия споразумението между страните да се постигне по взаимно съгласие и с разбиране на договореностите в него.
2.Медиаторът уважава мнението на всяка от страните по спора и изисква уважение от тях.
3.Медиаторът има право да прекрати медиацията, ако собствената му преценка и етика го навеждат на мисълта, че медиацията не протича по законен или етичен начин.
4.Медиаторът приема да посредничи между страните по спора, при условие че може да запази своята безпристрастност.
5.По време на процедурата медиаторът не следва да проявява предразсъдъци и пристрастия, основани на личните качества на страните, тяхното минало или представянето им в процедурата по медиация.
6.При представянето си на страните медиаторът разкрива обстоятелствата, които могат да доведат до конфликт на интереси.
7.Медиаторът пази тайна за обстоятелствата, фактите и документите, които са му станали известни в хода на процедурата по медиация.
8.При прекратяване на функциите си медиаторът не е освободен от задължението си да пази тайна, свързана с дейността му като медиатор.
9.Медиаторът започва процедурата по медиация, след като страните приемат условията за заплащане на труда му.