Достатъчни ли са образователните усилия на учителите и кой трябва да помага?

11

Авг
Actra
  • 255

Достатъчни ли са образователните усилия на учителите и кой трябва да помага? Кои фактори предизвикват фрустрация в учителите? Агресия и насилие или съгласие и обединяване за утвърждаване на целите на хуманизма ?

 

Образованието е  целенасочен процес на възпитание, обучение и придобиване на  знания, умения, ценности, социални убеждения и навици. В широкия смисъл на думата образованието е процес на формиране на ума, характера  и физическите способности на дадена личност, а също така и предаване на знанията, натрупани с поколения в областта на културата.

Ценностите са важни и трайни убеждения , споделяни от хората за това какво е добро или лошо, желателно или нежелателно, правилно или неправилно. Ценностите имат голямо влияние върху поведението и отношението на човек и са ориентир за действие във всякакви ситуации. Компетентностите се определят като динамична съвкупност от знания,  умения, нагласи и отношения, които се придобиват в процеса на обучение .Знанията като елемент на компетентностите са свързани с отговори на въпроси – какво, кога, къде, колко, уменията изискват прилагането на знанията на практика, а отношенията са свързани с нагласите към знанието и се отразяват в поведението.

Върху учителите се стоварва тежестта на очакванията на родителите и обществото по отношение на образователните резултати. Пренебрегва се факта, че преди да започне комуникация с учителите, детето е получило  образование в семейната среда, а моделите на поведение в обществото съпътстват всеки етап от развитието му. Спецификата на всяко семейство слага отпечатък върху характеристиката  на детската личност. Различен ще е отпечатъкът, който слага семейство, което просто е сбор от биологични единици / има такива семейства, които  мислят само за физическото оцеляване – да има храна , да са платени сметките… / и семейство , в което личностите са обединени и сплотени от ценности и традиции.

 Семействата в различна степен осъзнават ролята  на семейна култура. Тя изисква системни и осъзнати усилия за да разбере детето :

  • На какво се радват заедно в семейството;
  • Как се посрещат трудностите;
  • Как се вземат решения;
  • Как се прекарва свободното време;
  • Как се разрешават конфликти.

В семейството трябва да има ясно формулирани ценности и на тях да се основават реалните действия всеки ден

Спазването на ритуали в семейството укрепва сплотеността около изповядваните ценности. Ритуали свързани със заедно хранене, заедно празнуване, заедно прекарване на свободното време и други.

Родителите възпитават децата си според своите разбирания за живота. Но дали  всеки родител възпитава детето си в честност? Ако родителят е честен с детето то се учи на честност и справедливост. Справедливостта означава взискателност, да дадеш на детето възможност да понесе последствията от постъпките си и да го насърчиш за добро поведение. Без честност и справедливост няма свобода.

Между 3 и 6 годишна възраст у децата се формират умения да общуват. В  този период  семейството и образователната институция , ако детето посещава такава ,  трябва да споделят отговорността си за утвърждаване на добри обноски  и поведение. Особено важно е формиране на   уважение към родителите. За целта е важно родителите да се държат авторитетно с детето. Това не изключва  съобразяване с чувствата и желанията на детето. Нужен е диалог и обсъждане на проблемите. Детето трябва да разбира, че когато родителите критикуват или отхвърлят негово поведение, това не значи , че не го обичат. Дисциплинираността се формира  в ранна детска възраст, в семейната среда, където детето се научава да уважава авторитета на своите родители. Родителите са първите учители на детето и действат като модели за подражание, както за действията, така и за начина на възприятие на околния свят – мирогледа на детето.

Отношенията на семейството с детето при различните семейства варират от прекомерна загриженост до липса на комуникация с него. Има родители, които дават много без да очакват нищо. Резултатът от това са егоцентрични и вечно недоволни деца.  Други родители приемат ролята на приятел. Но родителската функция е незаменима. Тя трябва да бъде авторитетна – изискваща, подкрепяща, последователно и системно моделираща поведенческите ориентири на детето.

 Детето има нужда от зрителен и физически контакт, от съсредоточено внимание , за да се чувства разбирано и обичано. Деца, които не се чувстват истински обичани, стават враждебни, отхвърлят наставленията на своите родители, трудно приемат техните ценности, а по-късно   и ценностите на общностите , в които се включват.

Всяко дете трябва да бъде приобщено към училищната среда и мотивирано за постигане на високи образователни резултати. Различността на децата предполага индивидуален подход към всяко от тях.  

И отработването на всички натрупани дефицити в образователно - възпитателните характеристики на ученика стават  задължение на учителите. Ако семейството абдикира от отговорност и разчита само на училището, добрите  резултати ще бъдат трудно постижими.

Да предположим ,че от Университета е излязъл добре подготвен в съответната научна област млад човек, който е поставил пред себе си като цел да учи през целия си живот, за да бъде адаптивен към промените, който е наясно с технологиите, умее да работи в екип, мисли в бъдещето и е защитник на професията и на учениците – такъв учител . поне в началото би погледнал оптимистично на училищната среда. Той би трябвало да не остава учуден от годишната натовареност  с учебни часове, която варира от 648 до 864 учебни часа , в зависимост от учебния предмет. Това за мен и досега не е нормално! Не ги разбрах тези предразсъдъци според които, учебните предмети сякаш имат различна тежест. Ако има позитивен психоклимат и  се осъществява добре организирана нормативно предвидената  въвеждаща вътрешноучилищна квалификация би трябвало новопостъпилият учител да не преживява нездравословен  стрес. По- голямата част от младите учители имат много добра комуникация с учениците поради по - малката възрастова разлика, която улеснява разбирането  и приемането на ученическата субкултура.

Това, което не могат да променят учителите е изпълнението на утвърдените от МОН учебни програми по задължителна общообразователна подготовка, чието учебно съдържание при някои от тях не е добре дозирано спрямо времето, възрастта и интересите на децата. Това остава като постоянен дразнител, наред с административни ангажименти, които за съжаление натрупват умора, апатия и демотивират учителите.

Образователните усилия на учителите трябва да бъдат подкрепени от семейството, от държавните институции и обществените сдружения. Осигуряването на правов ред, който обезпечава законността, прилагането на правните норми и не толерира агресия и насилие е важно условие за ефективни образователни усилия.

   Въвеждането на помощни длъжности в образователните институции е полезно за повишаване на резултата от образователните усилия.

„Повече психолози в училищата и детските градини и активна работа с родителите“, обеща Министърът на образованието   на  брифинг в Министерския съвет на 10.08.2023 година. Да, това са надеждни мерки за намаляване на агресията не само в училище.