ЗАД МАСКИТЕ - ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ТРАВМИ ОТ ДЕТСТВОТО
Нормално е човек да разбира и приема себе си, своите силни и слаби страни, да си прощава грешките и да изпълнява желанията си. Но има хора, за които е удобно да слагат маски. Създаването на маски е свързано с желанието да скрият от себе си или от другите неприемливи, според тях части от своята личност. Ако човек е израснал в емоционално нестабилна среда, ако е бил травмиран или е ставал свидетел на насилие, носи обикновено травмите на миналото върху себе си като възрастен. Децата преживяват дълбоко и емоционално случващото се в живота им. Те имат свои лични логически пътища, по които тълкуват нещата и света. Това им помага да се чувстват сигурни и да се справят по-лесно с житейските предизвикателства. Ако обаче не успеят да изградят правилно тази вътрешна логика те изкривяват представите си за правилно и грешно, добро и зло и има риск да пораснат като агресивни или силно затворени хора.
Обичайни причини за психологическите травми от детството са:
Колкото повече негативни преживявания има едно дете, толкова по-силна е неговата психологическа травма.
Според класификация направена от психолога Лиз Бурбо има 5 вида психични травми.
Травма от отхвърляне. Да бъдеш отхвърлен е доста сериозна травма. Отхвърленият човек отрича съществуването си. Не смята, че заслужава живот. И дори родителите да не отхвърлят умишлено детето, то пак се чувства отхвърлено. Най-често това дете се ражда в семейство, където не е очаквано. Например, родителите са искали момиче, но се е роди момче или пък майката изобщо не е планирала да роди. Такъв човек е сигурен, че никой не се нуждае от него, счита се за маловажен, неценен, следователно няма уважение към себе си и е недоволен себе си. Често подценява резултатите си. Ако се стигне до конфронтация с даден човек, тогава той обикновено се обижда и бяга, може да затръшне вратата и гордо да си тръгне. Това е неговата защита от болка. Такъв човек е енергичен, много бърз, работоспособен .Обича да прекарва по-голямата част от времето сам, не обича публичността. По душа е самотник, интроверт. Материалните неща са на второ място за него, духовната и интелектуална страна на живота е по-привлекателна .Основни негативни чувства, които изпитва са страх от паника, безполезност, комплекс за малоценност и вина. Паниката се усеща като безпокойство, което се увеличава с времето. Работата или друга дейност помага на „отхвърлените“ да преодолеят безпокойството. Човек с подобна травма винаги работи, той не може да си почива. Най-често това се случва несъзнателно и той може дори да не разбира, че работата му помага да заглуши паниката и затова й се отдава напълно. Той никога не иска помощ, дори ако наистина се нуждае от нея – от страх да не бъде отново отхвърлен.
Маската (защитната реакция) се изразява в бягство.
Травма от изоставяне.При човек с такава травма първата реакция на вътрешната болка е желанието да изчезне. На такова дете му липсва вниманието на двамата родители или на един от тях (най-често от противоположния пол) и то страда от това. Чувства се недолюбвано и неприемано. Често го преследва чувство на безполезност. Обикновено се страхува от непознати. Най-големият му страх е самотата. Такива хора най-често „не порастват”. Като възрастни все още се чувстват като деца и не искат да поемат отговорност за живота си. Следователно, те са зависими от другите. Често боледуват, за да получат внимание и грижи. Обичат да са в центъра на вниманието. Често питат за съвет, демонстрирайки своята безпомощност, макар че в действителност не се нуждаят от съвет, а само от внимание. Настроението често може да се променя: ту весело, ту тъжно.Такъв човек има страх от агресия. Ако бъде нападнат, се чувства депресиран и се превръща в уплашено дете. Отвън често изглежда безпомощен и страховит. Най-характерни негативни чувства за него са безполезнността, чувството за малоценност и основния му страх – самотата. Човек с такава травма се чувства ненужен, безполезен, счита че другите хора не се интересуват от него. В резултат на това става досаден, постоянно изисква внимание По този начин травмираният изоставен човек често става жертва, защото е зависим от другите.
Маската (защитната реакция) се изразява в манипулирне.
Травма от предателство. Тази травма възниква, когато детето страда от липса на внимание от родител от противоположния пол, който играе голяма роля за едно дете. Момичетата се нуждаят от вниманието на баща си, а момчетата – от вниманието на майка си. За детето е много важно родителят от противоположния пол да има специални отношения с него, да го обича и оценява. И ако не го усеща, значи страда. Колкото повече страда, толкова по-малко започва да се доверява на родителя, обвинява го в безотговорност, лъжи и слабост. В резултат на това детето започва да се чувства предадено. Чувството за предателство се появява по някаква причина, дори когато родителят просто обръща внимание на друго дете. Също така такава травма се формира, когато родител от противоположния пол умре. Детето е убедено, че го е предало. Страдащият от подобна травма се държи така, че да докаже на другите, че е силна личност. Показва силата си навсякъде. Той винаги се опитва да доминира, да изяви своето превъзходство. Стреми се да бъде лидер. Често лъже, въпреки че самият той не търпи лъжи. Различава се с повишена взискателност към другите. Не вярва на хората, винаги проверява и контролира всичко. Сигурен е, че той знае най-добре как се прави нещо. Има високи изисквания към човека от противоположния пол, не му вярва. Той се смята винаги за прав и се стреми да наложи мнението си по всякакъв начин. Лесно показва гнева и агресията си, без да се смущава. Демонстрира своята независимост, въпреки че се страхува да не бъде изоставен. Невъзможно е да се спори с него, последната дума винаги е негова. Ако нараняването е твърде тежко, тогава човекът се превръща в тиранин. Основните негативни чувства, които изпитва са безполезност и страх от раздяла и предателство.
Маската му (защитната реакция) е да контролира всичко.
Травма от несправедливост. Човек с травмата на несправедливостта чувства, че не е оценен, с него се отнасят несправедливо. Той също така чувства, че животът е несправедлив към него, другите хора имат нещо повече, живеят по-добре. Ако на детето е забранено да прави нещо то чувства, че не може да покаже естествената си същност и това вече е несправедливо. В резултат на това страда от нечувствителността на родителя, който не му позволява да се изразява. Винаги се стреми да прави всичко перфектно. Обикновено не признава проблемите си и ако го признае, твърди, че може да реши всичко сам. Държи се активно, дори ако е уморен. Винаги е оптимист. Държи се под контрол, иска да бъде перфектен, винаги посяга към идеалния образ, който е измислил за себе си .За него е важно всичко да е винаги справедливо, въпреки че самият той понякога е несправедлив към себе си и хората около него. Притежава висока чувственост, поради което потиска чувствата си. Държи се жестоко с тялото си, издържа на големи натоварвания. Той изисква много от себе си, иска да бъде ефективен, така че никога не почива. Той вярва, че почивката трябва да се заслужи, затова осъжда мързеливите хора. Той обича да критикува всички, които според него се държат несправедливо, включително и него самия. Рядко се радва. Основните негативни чувства, които изпитва, са на несправедливост, чувства на вина, страхува се от собствената си студенина. Полага големи усилия да покаже сърдечност и не може да повярва, че някой го смята за безчувствен и студен. Освен това е много притеснен, ако някой се държи студено спрямо него, веднага си задава въпроса с какво го е обидил. Човек с травма от несправедливост е много чувствителен и за да не изпитва вътрешна болка от преживяванията си, потиска чувствата си. Ако е обиден, тогава той се отдалечава от човека и проявява студенина. И той може да не общува с него дълго време. Поради това хората го смятат за безчувствен. Но всъщност не е така.
Маската му (защитната реакция) е твърдост.
Травма от унижение. Проявява се, когато детето осъзнае, че родителите му се срамуват от него по някаква причина. Например за това, че той се е държал неадекватно сред други хора, счупил е нещо или е изцапал дрехите си. Веднага след като детето се почувства унизено, раната му се проявява и влошава. Също така, травмата се засилва, ако майка му каже нещо от рода на: „Ами ти си прасе“. Такъв човек е убеден, че за да бъдеш добър, трябва да облекчиш страданията на хората, така че той помага на семейството си. Винаги се поставя на последно място. Не е приказлив. Предпочита да мълчи, за да не обиди никого. Не си позволява да се радва на живота. Той се отказва от свободата, защото за него „да бъдеш свободен“ означава „да си позволиш да изпитваш много удоволствие“. Поставя се на последно място, грижи се за другите по-добре от себе си. Не обича себе си, защото е убеден, че не е достоен за този живот. Може периодично да изпитва отвращение от себе си. Понякога се възнаграждава с вкусна храна, след което обикновено е покрит с чувство на срам и вина. Повечето хора с тази травма са с наднормено тегло. Много е добър в разсмиването на други хора. Основни негативни чувства, които изпитва са срам и вина, а най-големият му страх е свободата. Такъв човек вярва, че не знае как да управлява живота си, следователно, несъзнателно, прави всичко възможно, за да няма свобода .Поради тази причина той постоянно обслужва други хора. Той смята, че помагайки на хората, можете да си осигурите свободата, тъй като всичко ще бъде под контрол. Въпреки това той само робува. Ако има повече свобода от обикновено, той се чувства виновен и засрамен. Човек с тази травма несъзнателно прави всичко в живота си, за да получи наказание от себе си, преди другите да го накажат
Маскатата му (защитната реакция) е проява на мазохист.
Благодарение на описаните признаци, може да се разбере вида на травмата. Възможно е наличие на признаци от различни травматични наранявания. Те оставят отпечатъци върху психиката, поведението и здравето на човека. Заради детските травми човек има ниско самочувствие, не вярва в себе си и постоянно се сравнява с другите. В тази връзка той има проблеми във всички области на живота. Травмите се отразяват и на здравето. Поради повишената тревожност кръвното налягане може да се повиши, което води до хипертония. В по-тежки случаи могат да възникнат панически атаки, инфаркти и инсулти. Наднорменото тегло е признак на душевна болка, причинена от травма. С помощта на храната човек спира тази болка. Отслабването става почти невъзможно, тъй като храната решава психологическия проблем. Травмираните хора не могат да изграждат правилни взаимоотношения с хората. Те или са затворени от общуването и предпочитат самотата, или, обратно, стават зависими от хората. В резултат на това човек с психологическа травма не може да изпълни мечтите си, той е емоционално зависим от други хора и целият му живот може да премине в страдание. Всеки от нас носи в себе си една или повече схеми от детството и те пречат да осъществим потенциала си като човешки същества. Пречат ни да обичаме себе си, да вярваме в способностите си, да сме истински близки с другите, да даваме и приемаме любов и топлина, да се наслаждаваме на живота. Пътят на промяната изисква поемане на отговорност и силна мотивация за справяне с психологическите травми от детството.
АКТРА– КОНСУЛТ – вашият партньор в промяната!