В НАВЕЧЕРИЕТО НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2026:
БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ГЕОПОЛИТИКАТА И ВЪТРЕШНИЯ РАЗКОЛ
Моята гледна точка като икономист, психолог и медиатор
Всяка предизборна кампания в България неизбежно се превръща в сцена на остро политическо противопоставяне. Това само по себе си не е проблем – демокрацията предполага конкуренция. Проблемът започва тогава, когато политическата конкуренция се превърне в дълбок обществен разлом, а геополитическите интереси на външни сили започнат да се наслагват върху този вътрешен конфликт.
Точно в такава ситуация се намира България днес.
Геополитическата реалност: защо България е важна
Нека бъдем честни: България не е велика сила. Но географията ѝ е стратегическа – и това я поставя в центъра на интереси, които далеч надхвърлят националния ѝ мащаб.
Има няколко причини за това.
Първо – България е географски кръстопът.
Територията ѝ е естествена връзка между Европа, Близкия изток, Кавказ и Черноморския регион. Това означава транспортни коридори, търговски маршрути и логистични трасета, които са от интерес за множество геополитически центрове.
Второ – Черноморската зона.
Черно море постепенно се превръща в една от най-чувствителните стратегически зони в Европа – както по отношение на сигурността, така и по отношение на енергетиката.
Трето – енергийните маршрути.
Газови, електроенергийни и бъдещи водородни трасета неизбежно преминават през региона. Контролът върху енергийните потоци е ключов елемент от глобалната политика.
Четвърто – ресурсите на бъдещето.
Земеделската земя, водните ресурси и климатичните условия придобиват ново значение в свят, изправен пред климатични и продоволствени кризи.
Всичко това означава едно:
България е по-важна геополитически, отколкото самата тя често осъзнава.
Голямата стратегическа грешка: когато държавата се превърне в терен
Историята на Балканите е болезнено ясна: когато малките държави позволят чужди конфликти да се разиграват върху тяхната територия, цената винаги се плаща от обществото.
Днес рискът е друг – не класическа война, а превръщането на страната в геополитическа платформа за военно позициониране.
Подобна перспектива изглежда привлекателна за част от политическите елити – тя носи краткосрочни дивиденти, стратегическа видимост и външна подкрепа.
Но икономическата и социалната цена може да бъде много по-висока.
Държава, която се позиционира предимно като военен хъб, неизбежно се превръща и в потенциална цел.
Много по-разумна стратегия би била България да използва географското си положение като икономически и логистичен мост, а не като военен фронт.
Иначе казано:
по-добре е да бъдем център на търговията, отколкото на напрежението.
Най-голямата уязвимост: вътрешното разделение
От гледна точка на социалната психология най-опасното състояние за една държава не е външният натиск, а вътрешната поляризация.
В България през последните години тя достигна тревожни нива.
Обществото е разделено на лагери:
Всяка външна сила много по-лесно влияе върху държава, в която вътрешното доверие е разрушено.
Това е класически механизъм:
когато обществото е разделено, външното влияние намира почва.
Психологията на политическата конфронтация
Политическата реторика в България все по-често използва език, който дехуманизира опонента.
Политическите противници вече не са просто хора с различни идеи.
Те се представят като врагове, заплахи или предатели.
Тази реторика носи краткосрочни политически дивиденти, но има разрушителен ефект върху обществото.
Когато обществото започне да мисли в категориите „ние срещу тях“, компромисът става невъзможен.
А без компромис няма управление – има само перманентна криза.
Медиаторската перспектива: как се намалява общественото напрежение
Всяко общество преминава през конфликти. Въпросът е как ги управлява.
Устойчивата политика изисква няколко принципа:
Първо – ясна национална стратегия.
Без нея всяко правителство започва от нулата и държавата изглежда непредсказуема за партньорите си.
Второ – икономическа политика, която намалява неравенствата.
Социалното напрежение рядко е чисто идеологическо. В основата му често стоят икономически проблеми.
Трето – възстановяване на институционалното доверие.
Когато правилата се възприемат като справедливи, обществото става много по-устойчиво на политически конфликти.
Четвърто – култура на диалог.
Политическата система трябва да насърчава преговорите, а не постоянната конфронтация.
Истинският избор пред България
В навечерието на изборите общественият дебат често се свежда до въпроса коя партия ще управлява.
Но по-важният въпрос е друг:
Каква роля ще избере България за себе си в един все по-напрегнат свят?
Географията ни поставя на кръстопът.
Политиката ще реши дали този кръстопът ще бъде пространство на развитие или на напрежение.