Автентичността е израз на психично здраве и зрелост. Пътят до нея  включва много изпитания и лутания. Тя не е нещо, което се постига веднъж завинаги.  Тя е начинът по който живеем.  В разрастващата се Метавселена, обществото все повече е обсебено от имиджа, и все по-трудно могат да се намерят хора , които са самите себе си. Дори някои от най-автентично изглеждащите на пръв поглед хора, се оказват просто много добри актьори, които умело жонглират с маските. И за да разбереш кой си, трябва да отхвърлиш този на когото се преструваш. Ето общоприетите черти, които са характерни за автентичните хора:

1.ПРИЕМАНЕ

Колкото по-добре познаваме и обичаме нашата автентична същност, толкова по-малко сме склонни да съдим другите, защото в  основата на нашето осъждащо поведение стоят собствените ни неуспехи и несигурност. Колкото повече разбиране имаме към собствените си недостатъци, толкова по- лесно приемаме чуждите.

2.ПОЧТЕНОСТ

Автентичният човек живее живота си според собствените си принципи, дори когато решенията му се оказват спорни и непопулярни. Маската пред света помага да избегнем критиката на околните, правейки компромис с ценностите си, избягвайки спорове и сътресения. Автентичният човек понася по-лесно неодобрението на обществото, отколкото своето собствено, защото цени своя характер и вярва с цялото си сърце в това, което е избрал да бъде.

3.КУРАЖ

Автентичният живот изисква лична смелост, за да се вгледаш в себе си и да откриеш КОЙ СИ НАИСТИНА. Смелостта е качество и добродетел, без която не може да практикуваш никоя друга добродетел.

4.ПРОШКА

Да обвиняваш другите, означава да оправдаваш себе си. Автентичните хора, в своята честност,  идентифицират собствените си недостатъци, грешки и слабости и са способни да си вземат поука и да продължат напред.

5.САМОНАБЛЮДЕНИЕ

Липсата на самоанализ е най-голямата бариера пред автентичността. Няма как да създаваме най-добрата версия на себе си, ако нямаме представа КОИ СМЕ. Автентичните личности се самонаблюдават и  самоанализират добронамерено и с ангажимент за личностно израстване.

И както е казал Карл Роджърс „…всеки човек е като отделен остров и той може да построи мост към другите, ако преди всичко бъде себе си, ако му позволим да бъде себе си.“